1. Състояние на биоикономиката на ЕС
Анализът на данните на Евростат за 2018 г. показва, че в ЕС-27 + Обединеното кралство общият оборот на цялата биоикономика, включително първични сектори като храни, напитки, селско стопанство и горско стопанство, е бил малко над 2,4 трилиона евро, в сравнение с годишния растеж от около 25% през 2008 г.
Хранително-вкусовата промишленост представлява около половината от общия оборот на биоикономиката, докато биобазираните индустрии, включително химикали и пластмаси, фармацевтични продукти, хартия и хартиени изделия, горски продукти, текстил, биогорива и биоенергия, представляват около 30 процента. Други близо 20% от приходите идват от първичния сектор на селското и горското стопанство.
2. Състояние на ЕСбиобазираниикономика
През 2018 г. биобазираната индустрия в ЕС е имала оборот от 776 милиарда евро, в сравнение с около 600 милиарда евро през 2008 г. Сред тях, хартия-хартиени изделия (23%) и дървени изделия-мебели (27%) са представлявали най-голям дял, с общо около 387 милиарда евро; биогоривата и биоенергията са представлявали около 15%, с общо около 114 милиарда евро; биобазирани химикали и пластмаси с оборот от 54 милиарда евро (7%).
Оборотът в сектора на химикалите и пластмасите се е увеличил с 68%, от 32 милиарда евро до около 54 милиарда евро;
Оборотът на фармацевтичната индустрия се е увеличил с 42%, от 100 милиарда евро на 142 милиарда евро;
Други малки растежи, като например хартиената промишленост, увеличиха оборота с 10,5%, от 161 милиарда евро на 178 милиарда евро;
Или стабилно развитие, като например текстилната индустрия, оборотът се е увеличил само с 1%, от 78 милиарда евро на 79 милиарда евро.
3. Промени в заетостта в ЕСбиобазирана икономика
През 2018 г. общата заетост в биоикономиката на ЕС достигна 18,4 милиона. Въпреки това, в периода 2008-2018 г. развитието на заетостта в цялата биоикономика на ЕС в сравнение с общия оборот показа низходяща тенденция в общата заетост. Спадът в заетостта в биоикономиката обаче се дължи до голяма степен на спада в селскостопанския сектор, който се обуславя от нарастващата оптимизация, автоматизация и дигитализация на сектора. Нивата на заетост в други индустрии останаха стабилни или дори се увеличиха, като например фармацевтиката.
Развитието на заетостта в биобазираните индустрии показа най-малката низходяща тенденция между 2008 и 2018 г. Заетостта спадна от 3,7 милиона през 2008 г. до около 3,5 милиона през 2018 г., като по-специално текстилната промишленост загуби около 250 000 работни места през този период. В други индустрии, като например фармацевтичната, заетостта се увеличи. През 2008 г. бяха заети 214 000 души, а сега този брой се е увеличил до около 327 000.
4. Разлики в заетостта между страните от ЕС
Данните от биоикономиката на ЕС показват, че има ясни разлики между членовете по отношение на заетостта и производството.
Централно- и източноевропейските страни като Полша, Румъния и България например доминират в секторите с по-ниска добавена стойност на биобазираната икономика, които създават много работни места. Това показва, че селскостопанският сектор е склонен да бъде трудоемък в сравнение със секторите с висока добавена стойност.
За разлика от това, западните и скандинавските страни имат много по-висока текучество на персонала спрямо заетостта, което предполага по-голям дял на индустрии с добавена стойност, като например рафинирането на петрол.
Страните с най-високо текучество на служители са Финландия, Белгия и Швеция.
5. Визия
До 2050 г. Европа ще разполага с устойчива и конкурентоспособна верига от биобазирани индустрии, която ще насърчава заетостта, икономическия растеж и формирането на общество, основано на биорециклиране.
В такова кръгово общество, информираните потребители ще избират устойчив начин на живот и ще подкрепят икономики, които съчетават икономически растеж със социално благополучие и опазване на околната среда.
Време на публикуване: 05 юли 2022 г.
